При песъкливи, леко глинестопесъкливи и слабоплодородни почви - за тези почви е характерно, че са бедни на хумус и минерални вещества, водозадържащата способност е много слаба, което води до измиване на хранителните вещщества.
Мерки за подобряване - хранителността и водозадържащата способност се подобряват с прибавяне на компост,  торф или оборски тор, след което се внасят и минерални торове. Много добро влияние има зеленото торене.
При тежки глинести и песъкливоглинести почви - характерно за тези почви е, че са много уплътнени. През влажния период тези почви се заблатяват, а при сух период се напукват.
Мерки за подобряване - първо се внася пясък, като количеството му зависи от състоянието на почвата. Ако тя е по-леко глинеста - 3-5 т/дек,ако е глинеста - 20-30 т/дек. Обикновено пясъкът се смесва със сламен конски тор при норма около 5 т\дек или с торф 0,5 т\дек.
При напълно непропускливи почви - при изграждането на тревни площи се прави пясъчна подложка или подложка от инертни материали на дълбочина 20-40 см с дебелина около 20 см. Тя е изключително важна, защото през зимата териториите се наводняват и тревната покривка загива или влошава декоративния си ефект.
При безплодни, слабодренирани, кисели почви - те също са бедни на минерални вещества и имат неподходящ, лош воден режим.
Мерки за подобряване - първо се изгражда добра дренажна система, след което цялата територия се изорава на дълбочина 60-70 см и се внася вар или ситно смлян варовик за промяна на pH. Този процес се нарича варуване. След което се внасят и органични торове (компост 15-20 т/дек или оборски тор 10-15 т/дек) в комбинация с минерални торове.
При варовити почви - с високи стойности на pH и много дренирани
Мерки за подобряване - не се предвиждат други мерки освен промяната на киселинността на почвата. Използва се високопланински торф със силно кисела реакция и минерални торове (органично кисели-амониев сулфат).
При засолени почви - съдържат над 0,20℅ лесно разтворими соли, самите почви са безструктурни, с голяма плътност и никаква водопропускливост. При навлажняване набъбват, при изсъхване се спичат и напукват. Имат силно алкална реакция със стойност понякога дори над 9 pH.
Мерки за подобряване - първо се прави добро дрениране, после се прави промиване и гипсуване, за да се намали киселинността. Изгражда се дренажна система на дълбочина около 1 м. Гипсуването се извършва с гипс при норма 2-3 т/дек на дълбочина 50-70 см и се заорава.
При антропогенни почви - качествата на тези почви зависят от примесите, които съдържат. По отношение на скалните фракции, които могат да съдържат, за да се използват, са до 30℅ и те не влияят върху развитието на растителността.
Мерки за подобряване - извършва се торене с органични и минерални торове. При почви със съдържание над 40℅ се налага допълнително покриване с почвен пласт, който трябва да не е по-малък от 20 см.
При зачимени терени - основният проблем на тези терени е наличието на плевелна растителност и плевелни семена.
Мерки за подобряване - първото нещо, което се предприема, е третирането с хербициди, след което се прави изораване на почвата и оставянето й на угар. Най-голям проблем и най-големи гавоболия създава троскота (Cynodon dactylon).
При почви над бивши сметища - Първо се почистват отпадъците, защото съдържат голямо количество вредни газове. След това се правят задължително почвени изследвания и анализи за наличието на токсични и вредни елементи.
Мерки за подобряване - през есента почвата дълбоко се набраздява на дълбочина около 60 см, така се оставя да презимува и на пролетта се обработва. За да се използват такива почви, се изисква разрешение от санитарна инспекция.