Торенето на почвата е едно от най-важните мероприятия за нейното подобряване мероприятие, често провеждано при озеленяване на градини в ландшафтните проекти. Торовете се делят на органични и минерални.

Органични торове - най-често се използват оборски тор, компост, торф и зелено торене.

Оборски тор - Той се отнася към групата на бавно действащите торове и се внася в интервал от 4 години. Този тор е много важен за растенията. Освен източник на хранителни елементи, той е и източник на полезни организми, подобрява водозадържащата способност. В зависимост от степента на разлагане оборския тор се дели на:

• Свеж (пресен) - слаборазложен и има рехаво сложение. Не се използва в зелените площи, защото може да доведе до изгаряне на растителността, а и миризмата му не е особено приятна.
• Полуразложен - има кафяв цвят. Също не се използва, но може да се внесе при големи терени и дълбоко заораване.
• Разложен - тъмнокафява хомогенна маса. Изгубил е около 50℅  от обемната си маса. Използва се за наторяване.
• Прегорял - има вид на почва със ситнозърнеста структура. Загубил е голяма част от органичното си минерално вещество.  Използва се преди засаждане на цветя и друга растителност.

Конски тор - характерното за този тор е, че има по-рехава структура и съдържа по-малко количество вода. Създава по-добри условия за развитието на бактерии и микроорганизми. Използва се за подобряване на глинести почви.

Птичи тор - характерно за този тор е, че е най-концентриран и има най-бързо действие. Съдържа всички хранителни елементи в лесно усвоима форма. Използва се не за основно торене, а за подхранване. Използва се като почвоподобрител при бедни почви.

Торф - разделя се на високопланински и низинен. За високопланинския е характерно, че има много ниска киселинност (2,5-4). Обикновено се използва като среда за компостиране, рядко за директно торене. За низинния торф е характерно pH 4,7-6,5, има много високо съдържание на хранителни елементи и се използва за непосредствено торене.

Компост - приготвя се от различни растителни и битови отпадъци. Компостирането трае около 2 години и се извършва на специална площадка върху запечатана основа. Нареждат се на пластове от около 30 см материали и между тях торф 10 см. Трябва да се осигури достъпът на въздух, поради тази причина купчините не трябва да надвишават 2 м. Процесът може да се ускори чрез поливане със специални течности, съдържащи бактерии.

Минерални торове:

Азотни торове:

• Амониева селитра - съдържа 32-34℅ азот. Този тор се отнася към физиологично-киселите. Нормата за торене е 5 гр чисто вещество на 1 м² при еднократно внасяне и преди или след внасянето му се полива.
• Чилска селитра - има алкално действие, съдържанието на азот е 15-16℅.
• Амониев сулфат - физиологично кисел, съдържа 20-25℅ азот.
• Карбамид - съдържа 46,6℅ азот, много внимателно се използва поради високото съдържание на азот. Физиологично неутрален тор и се внася при температура над 5ºC.

Фосфорни торове:

• Супер фосфат - това е минерален тор, който може да се срещне на прах или на гранули. Физиологично неутрален тор. Съдържание на P2O5 между 16-20℅.
• Костно брашно - съдържание на P2O5 15-35℅. Среща се прахообразен и на гранули. Прахообразният рядко се прилага.

Калиеви торове:

• Калиев сулфат - съдържание на K2O 48-52℅. Неутрален до слабо кисел тор.
• Калиева сол - съдържание на K2O 38-42℅. Неутрален тор.

В зависимост от сроковете на внасяне на торовете извършваме няколко вида торене:

Основно - извършва се заедно с основната подготовка на почвата. Използва се тор с продължително действие, органичните торове, а от минералните - калиевите и фосфорните. Дълбочината на внасяне зависи от степента на разлагане на тора.

Припосевно - това торене става непосредствено преди засаждането или едновременно с него, използват се предимно минерални торове.

Подхранващо - извършва се при поддържане на растителността. Видът и количеството на тора, който ще се внася, зависи от състоянието на растителността. В началото на вегетационния период растителността се нуждае повече от азотни торове, а при цъфтежа и плодоносенето се нуждае от калиеви и фосфорни торове. Това се отнася и за тревните площи.